Глава XIV

 

Източна ориентация или източна политика

 

        Отношението на Германия към Русия смятам за необходимо да подложа на особен разбор. По две причини.

      1.Този проблем има решаващо значение изобщо за цялата външна политика на Германия.

     2.Този проблем е пробен камък, чрез който преди всичко се проверяват политическите способности на нашето младо националсоциалистическо движение; чрез този пробен камък ние проверяваме доколко в действителност сме способни ясно да мислим и правилно да действаме.

        Трябва веднага да призная, че особено втората точка ми създава понякога големи грижи. Нашето младо движение, както е известно, си завоюва привърженици главно не от кръговете на индиферентните преди хора, а повече сред бившите привърженици на крайни възгледи. Ето защо е напълно естествено, че тези хора идват при нас, без още напълно да са се разделили с онези представи в областта на външната политика /или с онова недостатъчно разбиране на тези въпроси/, които са им били присъщи до прехода в нашия лагер. Това се отнася не само за привържениците, които идват при нас от левия лагер. Напротив, колкото и да бяха вредни възгледите, към които досега са се придържали хората по въпросите на външната политика, остатъците от здрав разум и верен инстинкт често са внасяли своите поправки в тези възгледи. На нас ни оставаше в такива случаи само да посочим на тези хора предишните грешки и да им дадем по-точни ориентации. Не веднъж ми се случваше да констатирам, че здравият разум и правилният инстинкт за самосъхранение са нашите най-добри съюзници в това отношение.

        Много по-трудно е да се създаде правилно политическо мислене у онези кръгове хора, които по-рано са получили не само неправилно възпитание в тази област, но са и загубили последните остатъци от здрав инстинкт, принасяйки ги на олтара на така наречената обективност. Опитът ни показва, че е най-трудно да се преубедят дошлите от редовете на така наречената интелигенция. Именно те най-трудно усвояват на пръв поглед простите и логически ясни възгледи върху това, което представлява истински интерес за нашата външна политика. Тези хора не само са обременени от цял куп най-безсмислени представи и предразсъдъци, но и съвсем са загубили здравия инстинкт за самосъхранение. Националсоциалистическото движение е принудено да води доста тежки боеве именно с тези кръгове. Тези боеве са тежки, защото имаме пред себе си субекти, притежаващи огромно самомнение и обикновено гледащи от високо на хора с поздрави инстинкти, макар че пълното им собствено невежество не им дава никакво право за това. Тези надменно самонадеяни елементи си въобразяват, че разбират всичко. Всъщност, у тях няма и помен от способност трезво и хладнокръвно да анализират положението и да преценяват необходимите действия. А без това нито крачка не може да се направи тъкмо в областта на външната политика.

        Но именно тези кръгове в последно време все повече и повече определят насоката на нашата външна политика, като я тласкат по най-нещастни и неправилни пътища. Фантастичната идеология на тези кръгове определя нашата външна политика в много по-голяма степен, отколкото истинските здрави интереси на немския народ. Това е в моите очи още един аргумент, за да разгледам пред своите привърженици най-важния проблем на цялата ни външна политика, т.е. въпросът за нашето отношение към Русия. Аз ще направя това с цялата обстоятелственост, която е необходима и която е възможна в рамките на настоящото съчинение.

Преди всичко трябва да отбележа тук следното.

        Под външна политика според нас трябва да се разбира регулирането на взаимоотношенията на един народ с всички останали народи на света. Как именно се регулират тези взаимоотношения, винаги зависи от напълно определени фактори. Ние, националсоциалистите, трябва да посочим, че външната политика на нашата народническа държава преди всичко ще изхожда от следното.

        Нашата държава ще се стреми преди всичко да установи здрава, естествена, жизнена пропорция между количеството на нашето население и темпа на неговото нарастване от една страна и количеството и качество на нашите територии от друга. Само така нашата външна политика ще може по необходимия начин да осигури съдбата на нашата раса, обединена в нашата държава.

        За здрава пропорция ние можем да смятаме само такова отношение между посочените две величини, което изцяло осигурява прехраната на народа с продукти от нашата собствена земя. Всяко друго положение на нещата, ако то продължава дори столетия или хилядолетия, е нормално и нездраво. Рано или късно такова положение ще нанесе огромна вреда на народа и може дори да доведе до пълното му унищожение.

        За да може народът да си осигури истинска свобода да съществува, му е необходима достатъчно голяма територия.

        За да се установи колко голяма трябва да бъде необходимата територия, не е достатъчно да се ръководим само от потребностите на текущия момент. Тук не може просто да се вземе общата сума на реколтата и да се раздели на количеството на населението. В съответната глава в първата част на настоящата работа аз вече изложих подробно, че големината на територията има значение за държавата не само от чисто продоволствена, но и от военна и общо политическа точка. Народът не може да се задоволи с това, че принадлежащите му територии му дават достатъчна прехрана. Народът трябва да се грижи и самите тези територии да бъдат достатъчно защитени. Последното зависи от общо политическата сила на дадена държава, която на свой ред в не малка степен се определя от военно-географски фактори.

        Що се отнася до нашия немски народ, то трябва да се каже, че Германия може да осигури своето бъдеще само в качеството на световна държава. В продължение почти на две години историята на нашия народ с неговата повече или по-малко сполучлива външна политика беше световна история. Нима не може да се убеди в това и нашето собствено поколение? Та нали гигантската борба на народите, която запълни 1914-1918 г. беше в действителност само борба на германския народ за неговото съществуване на земното кълбо, но независимо от това всички наричаха тази война световна война.

        Влизайки в тази война, германският народ представляваше само мнима световна държава. Казвам "мнима световна", защото в действителност Германия не беше световна държава. Ако в Германия към 1914 г. съществуваше друга пропорция между обема на територията и количеството на населението, тогава тя действително щеше да бъде световна държава. И само тогава - ако оставим на страна другите фактори - световната война би могла да свърши за нас благополучно.

        Аз съвсем не искам и не виждам своята задача в това да се опитам да разгледам тук "как" биха могли да се обърнат нещата, "ако" обстоятелствата бяха други. Но аз смятам за съвсем необходимо напълно трезво и без. никакво украшателство да посоча сегашното положение, внушаващо най-тревожни опасения. Трябва поне в редовете на Националсоциалистическото движение всички да си дават сметка колко лошо е положението сега и хората по-дълбоко да се замислят над това, какво трябва да се предприеме, за да се излезе от положението.

        Германия сега не е световна държава. Дори да успеем да преодолеем нашата сегашна военна безпомощност, Германия все едно не би могла да претендира за такова звание. Наистина, какво значение може да има на нашата планета държава с такава неблагоприятна пропорция между количеството на населението и количеството на земята? В нашия век цялата земя е поделена между няколко държави, всяка от които обгръща почти цели континенти. Кой при такова положение на нещата ще нарече световна държава страна като съвременна Германия, територията на която /ако имаме предвид нейното основно политическо ядро/ не надминава някакви си 500 хил. кв. километра.

        Ако вземем само размера на териториите, то германската държава има смешно малко значение в сравнение с така наречените световни държави. И нека не ни казват, че Англия също представлява една неголяма територия! В действителност Англия е само столица на британската световна империя, а последната обгръща почти една четвърт от цялата земна повърхност. Вижте по-нататък такива гигантски държави като Североамериканските съединени щати, след това Русия и Китай. Всяка от тези държави има територия поне 10 пъти по-голяма, отколкото съвременна Германия. Към тези огромни страни трябва да отнесем сега дори Франция. Във все по-големи размери черпи тя нов човешки материал за своите армии от африканските колонии. В расово отношение Франция претърпява сега толкова силно негърско влияние, че скоро ще можем да говорим за възникване на нова африканска държава на европейска територия. Колониалната политика на съвременна Франция абсолютно не може да се сравнява с онази колониална политика, която на времето водеше Германия. Ако Франция в продължение на още някакви си три века се развива в същата насока, последните остатъци от франкската кръв ще изчезнат, разтваряйки се в новата европейско африканска мулатска държава. Франция постепенно се превръща в една гигантска държава, простираща се от Рейн до Конго. И в тази държава постепенно се разпространява по-ниската раса, която е продукт на все по-засилващо се смесване на кръвта.

        С това се различава френската колониална политика от старата немска колониална политика.

        Колониалната политика на стара Германия беше половинчата, както и всичко останало, което ние правехме тогава. Германия не взе мерки, за да засели в сериозни размери в своите колонии хора от немската раса, а от друга страна, не взе мерки и да осигури приток от кръвта на черните на нашите собствени територии /макар че последното щеше да бъде престъпно предприятие/. Аскерите в източноафриканските колонии на Германия представляваха само плаха крачка в тази насока. Тяхната роля на практика се състоеше само в охраната на самата колония. У нас дори не се породи идея да докараме черни войски на европейските фронтове на войната, дори ако имахме такава възможност. Но в действителност ние нямахме такава възможност. Докато французите от самото начало виждаха една от важните си задачи именно в това.

        Така излезе, че редица държави сега имат не само много по-голямо народонаселение от нас, но и много по-голяма територия, която е основа на политическата им сила. Преди две хиляди години съотношението между количеството на народонаселението и количеството на земята е било за нас максимално неблагоприятно. И ето сега, след две хиляди години, ние се намираме в това отношение в също толкова неблагоприятно положение. Но тогава ние сме били млад народ и около нас и имало големи държави, преживяващи епоха на разпадане, и самите ние сме могли още да вземем участие в борбата против последния великан - Рим. Съвсем други са нещата сега. Сега ние сме обкръжени от пръстен от все по-нарастващи гигантски държави, в сравнение с които значението на нашата съвременна държава е нищожно.

        Никога не трябва да забравяме тази горчива истина, като при това запазваме трезвост и хладнокръвие. Да проследим съотношението между нашата държава и редица други държави през последните столетия - както в смисъл на количеството на народонаселението, така и в смисъл на количествата на земята. Всеки, който извърши тази работа, с горест трябва да констатира това, за което вече говорих в началото на тази глава: Германия не е повече световна държава, независимо от това силна ли е тя във военно отношение в дадения момент или е слаба.

        Ние сме изпаднали сега в такова положение, че не издържаме вече никакво сравнение с другите държави. И всичко това поради нещастната външна политика на ръководителите на нашата държава, т.е. поради това, че ние изобщо нямахме определени, ще си позволя да кажа, заветни цели и стремежи в областта на външната политика и най-сетне поради това, че загубихме здравия инстинкт за самосъхранение.

        Ако Националсоциалистическото движение действително иска да се нагърби с велика историческа мисия, ние преди всичко трябва да разберем цялата тежест на нашето съвременно положение, колкото и горчиво да е то, а след това смело и планомерно да поведем борба против тази бездарна и безплодна външна политика, която до сега нашите държавни деятели натрапваха на Германия. Ние трябва да се освободим от всякакви "традиции" и предразсъдъци, трябва да намерим в себе си мъжество да обединим целия наш народ и да тръгнем по този път, който ще ни освободи от днешната теснотия, ще ни даде нови земи и с това ще избави нашия народ от опасността или съвсем да загине, или за изпадне в робство от други народи.

        Националсоциалистическото движение на всяка цена трябва да премахне съществуващата диспропорция между количеството на нашето народонаселение и обема на нашите територии, като има предвид територията не само като непосредствена продоволстваща база, но и като фактор за защита на границите. Само тогава ще премахнем безизходността на нашето сегашно положение и ще заемем онова място, на което имаме право да разчитаме по силата на онази роля, която сме играли в историята.

        Ние, националсоциалистите, сме пазители на висшите арийски ценности на земята. Ето защо върху нас лежат висши задължения. За да съумеем да изпълним тези задължения, ние трябва да съумеем да убедим нашия народ да направи всичко необходимо за защита на чистотата на расата. Ние трябва да постигнем немците да се занимават не само с усъвършенстването на породи кучета, коне и котки, но да пожалят най-после и самите себе си.

        Че съм прав да наричам досегашната немска политика безцелна и безплодна - това се вижда вече само от резултатите, до които тя доведе. Дори ако нашият народ действително спадаше към най-бездарните и страхливи народи, резултатите пак нямаше да бъдат по-лоши, отколкото са сега. Ако през последните десетилетия преди войната работата външно изглеждаше по-добра, то от това нашият извод не се променя. Та нали силата на всяка държава се измерва само чрез сравняването й с други държави. Но сравним ли тогавашна Германия с другите държави, веднага ще видим, че последните са расли по-равномерно и по-бързо са се развивали. Докато Германия, независимо от целия си външен успех в действителност все повече и повече изоставаше от другите държави, така че дистанцията между нас и тях все повече се променяше в неблагоприятна за нас посока. Дори от гледна точка на нарастването на народонаселението ние с времето също започнахме все повече да изоставаме.

        Ние допуснахме предположението, че немският народ отстъпва по добродетели на другите народи. Но нали на практика не е така. На практика нито в смисъла на героизма, нито в смисъла на готовността да пролива кръвта си за делото на своята държава Германия съвсем не изоставаше от другите народи. А щом като е така, то ни остава само един единствен извод: нашият неуспех може да се обясни само с това, че жертвите и кръвта на народа бяха използвани неправилно.

        Ако в тази връзка се опитаме да се огледаме назад за цялата политическа история на нашия народ за хиляда години и повече; ако се постараем да си припомним безбройните войни и битки, в които е участвал нашия народ, и пресметнем какви, в края на краищата, са били резултатите от цялото това развитие - ние ще трябва да признаем, че на фона на тези морета от кръв само три събития са получили в живота на нашия народ действително важно и трайно историческо значение.

     1. Колонизирането на източна Европа.

     2. Завоюването и колонизирането на областите на изток от Елба.

      3.Организирането на Хохенцолерните на бранденбургско-пруската държава като образец и кристализационно ядро на новата империя.

        Това е урок и предупреждение за бъдещето.

        Именно първите два най-големи успеха на нашата външна политика са най-трайните успехи. Ако не бяха те, нашият народ изобщо не би играл сега никаква роля. Това са били първите, но за съжаление и единствените успешни опити да се създаде по-благоприятна пропорция между количеството на растящото народонаселение и размера на нашите територии. Наистина неизчислима вреда на нашия народ нанасят онези историци, които не умеят да отдадат полагаемото се именно на тези две най-важни събития в историята на Германия, не умеят да покажат на новите поколения на нашия народ, че именно тези две събития са изиграли решаваща роля. Вместо това нашите историци съсредоточават вниманието на новите поколения върху безбройните авантюри и войни, върху различни епизоди, където, наистина, е проявен героизъм, но и много фантастика. Нашите историци не могат да разберат, че всички тези епизоди всъщност нямат никакво сериозно значение в сравнение с тези две велики събития в нашата история.

        Третият голям успех на нашата политическа дейност се състои в образуването на пруската държава и в създаването на немската армия. Идеята за всеобщата воинска повинност в нейния съвременен вид съответства именно на държавните идеи на това новообразувание. Значението на тази идея е наистина огромна. Немският народ, толкова страдал от разчленеността и ултраиндивидуализма, именно благодарение на създаването на дисциплинираната пруска армия си върна онези организационни способности, които за дълго беше загубил. Другите народи поради условията на своя живот никога не са губили чувството за самосъхранение и здрава стадност. На нас можеше да ни върне тези чувства само отново организираната пруска армия. Тъкмо с това се обяснява фактът, че унищожаването на всеобщата воинска повинност доведе до толкова тежки последици за нас, докато за десетки други националности то би могло да мине безследно. Ако сега, да речем, още десет наши поколения бяха принудени да живеят в тази обстановка и ако при това ние не внасяхме съответните поправки чрез засилване на военния елемент в нашето училищно k